Този пост е реплика  за статията във вестник Класа
http://www.klassa.bg/news/Read/article/241593_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD+%D0%90%D1%84%D0%B5%D1%8A%D1%80%D1%81%3A+%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0#comment-1195624

  Много художествено и красиво написана статия, но краят на историята за един човек е свързан единствено с неговата смърт. Цялата статия се опира на аксиомата, че демокрацията е последната фаза в развитието на обществото и след нея няма друга форма на управление, която да е по-добра. Фактите обаче показват т.нар. Европейска демокрация причинява разпад в традиционното семейство и причинява демографски срив в обществото. Доколко може да бъде "вечно" подобно общество-носител на "края на историята" или ще бъде пометено от демографския прилив на маси с РАЗЛИЧНА ценностна система. Обществения строй в САЩ все повече се отдалечава от идеала за демокрация и особено след събитията 9/11 страната все повече залита в мрачните дебри на тоталиризмът за който са характерни масовото подслушване, следене, фактическа забрана на митинги и реално законодателство разрешаващо  произволното арестуване и осъждане на всеки по обвинения в тероризъм. Ако говорим за "край на историята" причинен от демократичните ценности, то трябва да отбележим че Русия е много по-демократична спрямо СССР и, че в Китай сега нивото на демократичност е доста по-високо от нивото му през 1990г. От друга страна нивото на демократичност в САЩ от времето на Бил Клинтън до сега, непрекъснато спада, дори и при сегашния президент демократ и така лесно стигаме до постулатът за взаимовръзката между демокрацията и икономическия растеж. Икономически растеж, които все повече доказва че някой от т.нар. съпътстващите ценностите на  западна демокрация са вредни за обществото и водят до неговото чисто физическо анихилиране.
   Опиянен от красотата на идеите на френската революция Хегел вижда в битката от 1806 победата на тогавашните идеи на съществуващия строй и ги обявява за окончателна победа, определена в понятието "край на историята". Днес ние вече знаем, че това е само една малка победа на една нова и по-съвършена идея над остаряла такава. В света все повече хора и държави непрекъснато оптимизират законодателството си и идеята си за държавност с цел да направят страната си по-стабилна и просперираща. Възприемането на демокрацията като "край на историята", като предел в развитието на общественото организиране и единствена възможност за развитие е инфантилно - по детски не доразбрано. Реалността е ,че страните подобно на хората израстват и променят своя характер-обществен строй. Някой от тях се стремят да го усъвършенстват и оптимизират, други страдат от тежки травми/9/11/ и залитат в  нервни разтройства-тоталитаризъм.
   Демократичността в ЕС се изкривява, давайки прекалено големи права и свободи на малцинства, като по този начин ощетява  и възпрепятства нормалното развитие на масите в обществото. Обединяването на европейските страни в ЕС от една страна ги прави по-устойчиви на външни влияния във все по-глобализираната икономика, но от друга страна се намалява прякото влияние на народа върху посоката на развитие на обществото и се засилва ролята на  малки лобисти групи ,които задават насоки на развитие неблагоприятни за по-голямата част от обществото.
 Трудно е и доста надменно да се говори за "край на историята" или за идеалния обществен строй, но това което може ясно да се види и проследи са насоките в които НЕ БИВА да се развива обществото. Тоталитаризмът, авторитаризмът и дори прекаленият вакум на власт,който поражда образуването на паралелни властови организации в обществото са вредни и водят до икономическа рецесия и разпад на държавността като цяло.